Етерично масло от розмарин, масло за грижа за кожата, есенция, масло за растеж на косата, козметична суровина
Розмаринът е ароматна билка, произхождаща от Средиземноморието и получава името си от латинските думи „ros“ (роса) и „marinus“ (море), което означава „морска роса“. Расте също в Англия, Мексико, САЩ и Северна Африка, по-специално в Мароко. Известен със своя отличителен аромат, който се характеризира с енергизиращ, вечнозелен, цитрусов, тревист аромат, етеричното масло от розмарин се извлича от ароматната билка.Розмаринус Официналис,растение, принадлежащо към семейство Мента, което включва босилек, лавандула, мирта и градински чай. Външният му вид също е подобен на лавандулата с плоски борови иглички, които имат лек сребрист оттенък.
В исторически план розмаринът е бил смятан за свещен от древните гърци, египтяни, евреи и римляни и е бил използван за множество цели. Гърците са носили гирлянди от розмарин около главите си, докато са учили, тъй като се е смятало, че подобрява паметта, и както гърците, така и римляните са използвали розмарин в почти всички празници и религиозни церемонии, включително сватби, като напомняне за живота и смъртта. В Средиземноморието листата от розмарин иМасло от розмаринса били широко използвани за кулинарни цели, докато в Египет растението, както и екстрактите от него, са били използвани за тамян. През Средновековието се е вярвало, че розмаринът е способен да прогонва зли духове и да предотвратява появата на бубонната чума. С това вярване клонки от розмарин обикновено са били разпръсквани по подовете и оставяни на врати, за да се предпази от болестта. Розмаринът е бил и съставка в „Оцет на четиримата крадци“ – смес, в която са били вливани билки и подправки и е използван от крадци на гробове, за да се предпазят от чумата. Символ на паметта, розмаринът е бил хвърлян и в гробове като обещание, че починалите близки няма да бъдат забравени.
Използван е във всички цивилизации в козметиката заради антисептичните, антимикробните, противовъзпалителните и антиоксидантните си свойства, а в медицината заради ползите си за здравето. Розмаринът дори се е превърнал в любимо алтернативно билково лекарство за немско-швейцарския лекар, философ и ботаник Парацелз, който е популяризирал лечебните му свойства, включително способността му да укрепва тялото и да лекува органи като мозъка, сърцето и черния дроб. Въпреки че не са били наясно с концепцията за микроби, хората от 16-ти век са използвали розмарина като тамян или като масажни балсами и масла, за да елиминират вредните бактерии, особено в стаите на болни. В продължение на хиляди години народната медицина използва розмарина и заради способността му да подобрява паметта, да успокоява храносмилателните проблеми и да облекчава мускулните болки.
